Мелиса и Тодор: от звездите на Мишлен право в капана

От Калифорния до пловдивските тепета

  • 17.09.2018
  • от Плами Максимова
  • снимки: Станимир Врачев

Тя е от Перу (но има японски корени – бел. ред.), а той е роден и израснал под тепетата. Срещат се в Калифорния, докато работят за отличения със звезда Мишлен ресторант Solage, но си тръгват от там с еднопосочен билет в посока Капана, който се оказва пресечната точка на всички кулинарни мечти, които някога са имали Мелиса и Тодор. Запознай се с тях...

Как се случи магията между вас?

М: Запознахме се, докато работихме заедно в Калифорния. Отне ни година, докато се влюбим един в друг. След което работният договор на Тодор изтече и той трябваше или да се прибере в България, или да поеме по друг път. Обсъдихме възможните позитиви и негативи, които крие връщането и решихме да го направим - заедно. Така се роди първият ни общ проект.

Как се запалихте по кулинарията изобщо?

М: Предвид че всички в моете семейство са лекари, стартът ми в кулинарията не беше лесен. Началото беше, когато бях на 17 и започнах обучението си в Института на Paul Bocuse в Лион. Преди да се върна в Лима, работих в ресторант Saisons, в Hotel Bellecour, а на родна територия пробвах късмета си в JW Marriot. После се преместих в Барселона, след това в Калифорния и всъщност там срещнах Тодор. Никой не би предположил, че след цялото това пътуване накрая ще финиширам в Пловдив.

Т: Мен готвенето ме влече от малък. И затова, докато учех политически науки в София, реших да завърша и Кулинарната академия на HRC. Това ми даде възможност да работя за някои от големите имена като Жан Жорж в неговия ресторант Spice market и Market. Оттам се преместих в Калифорния и нататък ви е ясно.

И двамата имате опит с ресторанти от висок клас. Какво е да работиш в места, отличени с Мишлен, какви хора срещнахте там?

М: Първият ми опит в ресторант със звезди Мишлен беше в Барселона, в Abac. Най-ценните уроци, освен кулинарните техники, бяха дисциплината и стандартите за качество. Върхът за мен беше, когато приготвихме вечеря дегустация за испанския крал Фелипе VI. След това работих в Solage, Калифорния.

Т: Работил съм в Spice market за шеф Жан Жорж, който е носител на три звезди Мишлен, в такъв ресторант е като в армията. Всичко е подредено, организирано, кухненската бригада е винаги чиста, с бели униформи, обръснати и всички работят като добре смазана машина. На такова място научаваш адски много. Освен че стандартите на ресторанта са високи, вкусовете са интересна смесица между класическа френска и Street food азиатска кухня.

И след всичко това ето ви в Капана. Как избрахте мястото?

Локацията беше определяща. Капана се оказа перфектното място, което миксира туристите с локалното население. Намерихме и точния спот, на което всички тези хора могат да се насладят на хубаво време, докато хапват нещо вкусно. Храната ни е микс от различни стилове и изразява целия опит зад гърба ни. Държим на персоналното отношение, това е и причината ресторантът ни да се казва Tams House (Todor and Melissa’s House).

Издайте ни малко за храната...

Кратко меню и напълно авторска кухня, комбинация от български и перуански вкусове, с влияние от местата, на които сме били. Използваме местни и сезонни продукти. Предлага- ме свежи салати, домашно приготвена паста, вегетариански предложения, 12 часа готвени ребра и десерт, който всеки трябва да опита – яйчен чийзкейк.

Виж за какво си говорихме със Свилен и Жоро от Остава.