Три български сватби, които ни спират дъха

Пропускаме Хари и Меган и ти показваме три невероятни сватби от българската история.

  • 21.05.2018
  • от Михаела Самарджиева

След като в събота цял свят се занимаваше с историческата и несъмнено величествена сватба на принц Хари и Меган Маркъл, ние решихме да ти покажем как го правим и у нас – и по народен, и по царски маниер. Както знаеш, принц Хари и Меган Маркъл сключиха законен брак в Уиндзорския замък пред погледа на повече от 600 гости и буквално пред камерите на медии от цял свят, а булката блестеше в изключително стилен и изчистен модел булчинска рокля на дизайнерката Клеър Келър – творчески директор на Givenchy. Е, в сватбите по-долу няма да видиш Givenchy, но пък ще ти покажем как българите винаги умеят да го направят и красиво и определено грандиозно.

ДЪЩЕРЯТА НА ЦВЕТЯТА

Започваме отзад напред и ти показваме как се е омъжвала една българка далеч преди царско време. Сватбите в миналото започват след приключване на активния работен сезон, като встъпването в брачна възраст се отбелязва обредно, като за момците това е участието в коледуването, а за момите – участието в лазаруването. В някои старопланински села на покрива на къщите, където има моми за женене, се поставя по един гладък прът. Той е символ – дръжка на сватбеното знаме, на което следва да се пришият кърпи. За начало на сватбените обреди пък се приема приготвянето на сватбения хляб – „засевки“, или „меденик“, а до вземането на невестата се правят т.нар. прощални вечери, или вечерници. Както твърдят проф. Стоян Генчев – изследовател на българската сватба, и Люба Макавеева –

„Сватбата по своята същност е празник не само на семейството, но и на цялото село или градска махала“. 

Прави се и сватбеното знаме – „байрак”, „пряпор”, „огурлица” и др. Най-впечатляваща, разбира се, е носията на младоженката и по-точно украсата, която тя поставя върху косата си. Често това са наниз от пендари или монети, различни везани платове или плетена кърпа, но най-грандиозна е богатата украса от живи цветя, наподобяваща корона на главите на булки от софийска и плевенска област. Към косата често се добавят плитки от вълна и допълнителни украси, а в най-богатите и пищни народни сватби често тези живи цветя в косата са достигали над 30 цвята.

ОТКРАДНАТАТА ПРИНЦЕСА

Несъмнено сватбата на цар Борис ІІІ и принцеса Йоанна Савойска е едно от най-грандиозните събития, което се е случвало на родна територия. Както вече сме ти разказвали, историята на тази двойка е започнала с препятствия, тъй като италианската принцеса е католичка, а Борис – източноправославен. След като се разбира за годежа им, сключен не заради политически интереси, а в името на истинската любов, всички са шокирани. Провеждат се множество спорове възможна ли е женитбата между католичка и източноправославен, като в дискусиите са замесени Ватиканът, италианското и българското правителство, дори и чужди дипломатически представители. Отчаян от всичко, царят нарежда на българския пълномощен министър в Италия ген. Иван Вълков да преустанови подготовката на женитбата.

Борис заявява, че ако не се ожени за Савойска, ще остане завинаги ерген или ще се оттегли в манастир.

За щастие всичко завършва успешно и след сключване на брак в Италия е ред на грандиозната българска сватба. Когато влюбените пристигат на пристанището в Бургас, Сливенският митрополит Иларион дарява царицата с православна икона на Спасителя, с която тя не се разделя до деня на кончината си. В София пък Борис и Йоанна буквално не могат да си проправят път през многохилядното множество, което ги посреща, когато те минават през специално построена триумфална арка на Лъвов мост. След това следва и православна сватбена церемония в софийската катедрала „Св. Александър Невски“, след която Джована, Принцеса Савойска, става Йоанна, Царица Българска.

АХ, МАРГАРИТА!

Последната сватба, за която ти разказваме, е от сравнително новата ни история и макар да не се е случила на родна територия - ни показва в целия им блясък цар Симеон Сакскобургготски и испанската благородничка Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела. На 21 януари 2013 г. се навършиха 51 години от тази царска венчавка, случила се във Вевей, Швейцария. Първоначално в библиотеката на мадридския дом на царското семейство отец Албендея, изповедник на белгийския крал, извършва първата от трите сватбени церемонии. Втората е на 20 януари в Лозана, където Симеон и Маргарита сключват граждански брак, а на следващия ден в малката красива църква „Света Варвара“ във Вевей благославянето на брака им извършва българският митрополит за Америка Андрей в съслужение с руския епископ за Швейцария. На 2 декември същата година пък се ражда престолонаследникът Кардам, княз Търновски. На церемонията ослепителната Маргарита е с корона, букет от момини сълзи и бяла рокля от сатен с връхна част с бяла пухкава яка. След сватбата Маргарита нарича общата къща на новото царско семейство, която се намира в Португалия, в крайморското градче Ещорил – каза „Янтра“ в чест на България.

Ако искаш още български любовни истории от големите - виж тук.