Ти си роза, ти си крем, розовото е за men

Историческа ретроспекция върху „сладката страна“ на червеното и миграцията му в посока към нежния пол

  • 08.12.2017
  • от Мирела Миладинова

Купих на двегодишния си син размъкната риза с качулка. Едро каре в черно и бяло. Планирах да я носи с изтърканитъмносивиджинси и скейт кецове. Лек монохром, лек хардкор за тодлъри, сещаш се. После я пуснах да се изпере в компанията на някакъв червен недоброжелател и всичко отиде под ягодите. От пералнята излезе палаво наметалце в пепел от рози и Пепеляшки...

Добрата новина е, че не съм от майките, робуващи на всеизвестните полови стереотипи - розово за момичета, синьо за момчета. А след като и порция от бебешките тениски на второто ми момче поруменяха също толкова шармантно, не ми оставаше нищо друго, освен смело да инкорпорирам оптимистичния нюанс в гардероба на децата.

Докато търся отговор как и кога съвременната цветова норма печели надмощие, неусетно запявам детската песничка „От днес имам вече нови панталонки“, писана от поетесата Веса Паспалеева.

Ето, казвам си наум - дядо ми - редовно гизден в рокли и фотографиран, е пряко доказателство, че чувството за хумор не е сред нещата, които хората губят във Втората световна война. Стихотворението всъщност възпява първия възторг на една мъжественост.Объркването в сегашните условия на разностранна сексуалност е донякъде разбираемо. Все пак не всеки е наясно с факта, че преди 150 години малките момчета са обличани в рокли от момента, в който пролазят до 4 - 5-годишна възраст. Доста хипстърско, нали? И от чисто практична гледна точка цветовата гама сред бебетата, момичета и момчета, почти се изчерпвала до бяло. Тичай да гугълнеш култовия фотос на невръстния Франклин Рузвелт - широка дантелена яка чудесно завършва тематичния аутфит на дългокосия бъдещ американски президент.

Бърза виртуална справка в Националната бибилиотека на Франция ми показва що е то от кутюр за бебета. Палитрата в автентичните модни списания от края на XIXвек е разноцветна и пастелна, но половото разделение все още не бие на очи.

Детски книжки, модни каталози, пощенски картички и дори вестникарски статии от този период свързват розовото с момчетата не по-малко, отколкото с нежния пол.

В продължение на десетилетия розовото като по-ярък и Марсов оттенък е предпочитано за малките господа, докато синьото със своята хладна премереност и изтънченост пасва на дамите. Много точно е установено, че цветовете съдържат определена емоционална асоциативност. Това означава, че поради силата си на въздействие върху волята и действията на индивида те могат да играят ролята на психологически арбалет и да са средство за предизвикване на внимание, интерес, та дори афект.

Нуждата ми от информираност опира накрая и до колоритни преживелици от младостта на баба ми. Разказите ѝот първо лице свидетелстват, че през хипарските години на миналия век двата цвятавече са мощен фактор при разпределянето на половите роли. Установяването на стандарта обаче намираме десет години по-късно, при появата на масовите пазари.

Но дотук с въведението в спецификата на емоционалното възприятие за розовото от исторически и съвременен аспект. Кратката ретроспекция на тази еволюция цели само да ти намигне. Всеки е свободен да избере за себе си дали да натоварва психологическата му характеристика с излишен, нездравословен символизъм и до болка познати конкретики. Социални, морални, етнически, полови.

Великият Гетсби например не би го направил.

Виж нещо яко за денима.