Нещата от живота

Париж. Тотална бохема. Романтика и естетика в едното ти око и беззъби, животински оргазми в другото.

Но има места, където куполът на Инвалидите не блести, Айфеловата кула не е толкова висока, а Сена прилича на отходен канал. Как е възможно да обичаш толкова миризмата на вкиснато, фасовете по тротоарите и жените със съмнително големи крака и широки рамене? Една паралелна вселена, в която дворцовият блясък е разкъсан като целофанена обвивка и под нея се открива един изцяло нов и в същото време толкова стар свят. Толкова различен всяка нощ и толкова непроменящ се…  

– Виждаш ли я тази? – Да, и…? – Работи момичето. – Глупости. – И тази също… и тази… И така цялата улица. Отвратителни. Задниците им са големи колкото пирамидата на Лувъра, но са гордо изложени през мрежестите чорапогащници и късите, безобразно безвкусни поли. Гримът им е като на циркаджийски актриси, гримирани от децата си, а прическите – тотално недоразумение. Може би някога са били красиви… в началото на 80-те… Имаш чувството, че по лицата им има останала засъхнала сперма от времето на Шарл дьо Гол, но главите им са гордо вдигнати, а самочувствието им – направо завидно.  Продължаваш напред. Мъж с костюм, вратовръзка и куфарче излиза от магазин с тъмни витрини. Не е магазин. Прилича повече на видеотека. Всъщност е направо кино. Представяте ли си го. Сяда на един червен стол от изтъркано кадифе, разхлабва възела, вади го и започва да блъска, докато силно окосмена брюнетка крещи „Oh, oui!“ от екрана. Ех, живот, здравей, здравей! А утре сутринта отново ще гледа кисело с убийствен авторитет 10–12 стажанти, които ще се избиват кой да му занесе кафето. 

Витрините… разкош! Сребристи обувки на 16-сантиметрови прозрачни платформи, които стигат до 45-и номер (защо ли?), всякакви варианти „полицейски“ и „камериерски“ костюми, мрежести трика и гащеризони с дупки на най-полезните места и дантели, дантели.  По рафтовете – атрибути, подходящи за реквизит от онези любими сцени от „Необратимо“. Повече видове кожи, отколкото в магазин за палта на Златни пясъци. Камшици, мечта за най-побеснелите звероукротители, повече белезници, отколкото в районно управление на полицията. Заболява те задникът само докато ги гледаш… И играчки… хиляди, хиляди, хиляди… Неща, които не ти минава през ума за какво могат да се ползват. Повече видове вибратори, отколкото са картините в Орсе, топчета, вериги, вибриращи яйца, инкрустирани със скъпоценни камъни анални тапи и още един милион неща, които дори не мога да опиша, камо ли да кажа как се казват. Всякакви глупости със съдба да носят оргазми. Радост за очите на Е. Л. Джеймс. И разбира се, сувенирна част. Формички за лед с формата на пениси, готварски престилки с цици, всякакви малки подскачащи полови органи на колелца, да не говорим за вариантите ключодържатели. 

На долния ъгъл беззъба петдесетгодишна жена с небоядисвана от пет месеца коса ти предлага най-красивите стриптизьорки в града, на по-долния също. Изобщо на всеки 5–6 места можеш да видиш най-красивите стриптизьорки в Париж, предложени от хора, които могат да ти докарат сериозни разстройства на съня. Снимките по външните стени на клубовете приличат на софт порно от 80-те, а блясъците и кадифето са като в безкрайно безвкусен бардак. И музеят… Седем етажа с воайорска история. Картини, скулптури, фигурки и снимки. Всякакви доказателства за извращенията на човешката раса от векове наред. Гениално пригодени уреди за самозадоволяване. Фалоси под всякакви форми и размери. Комични секс сцени.

Не ми е минавало през ума, че мога да вляза в музей на еротиката, без да се възбудя нито веднъж.

Стана ми тъжно. Дали някога ще дойде моментът, в който ще си станем абсолютно самодостатъчни в този свят на душевно и физическо самозадоволяване и бебета ин витро?  Приятно прекарване в Града на любовта. Само гледайте внимателно за адамови ябълки.