Между спокойния живот и крайните срокове

Или как отлагането се превърна в работещ режим

  • 20.09.2017
  • от Катерина Ковачева

„Не се паникьосвай“ е първият съвет, който можеш да получиш, ако ти предстои тлъста задача, която трябва да е готова в много кратък срок. Ако си работохолик, най-вероятно не се плашиш от малко работа за вкъщи и можеш съвсем спокойно да изпревариш зададените от изпълнителя крайни срокове. Но ако не си, най-вероятно вече ровиш из нета за tips&tricks как да се справиш с така наречения deadline.

Той не е толкова плашещ, колкото звучи. Точно това е и най-голямото предизвикателство пред работещ човек или творческата натура – да работи в срок. А как се справя такъв индивид с един надвиснал deadline над главата?

Получаваш мейл от шефа с извънредно важна задача в понеделник сутрин. Все пак е само 9:15 и е едва понеделник. Казваш си – „има време нека да се климатизирам малко“. Ето това, приятелю, е първата фаза на работата в срок – Измисляш си оправдание да отложиш работата за после.

А защо е толкова сложно да се впишеш в рамките на deadline-а? Нима една задача в офиса те плаши, колкото хорър филм? Или по-скоро отлагаш, защото можеш да си го позволиш?

Отлагането на задачите в офиса доставя на мозъка адреналин, сякаш скачаш с бънджи или се рееш в облаците с делтапланер.

Междувременно целият понеделник мина в уговорки дали да отвориш папките или не, вместо това реши да си качиш снимките от почивката във фейса, да обядваш с колегите навън, дори си прочетеш мейла (около 1500 непрочетени)... Добре дошъл във втора фаза  – Всяка друго занимание е по-интересно от това да започнеш да работиш по проекта и отново отлагаш.

Вече е вторник сутрин, а ти дори не си видял за какво става въпрос, само подмяташ папката отляво надясно и знаеш, че довечера ще трябва да поработиш, защото следобед ти изскочи среща извън офиса. Е няма как да я откажеш, разбира се, после имаш оперативка и трябва да помогнеш на колегата ти за нещо си (дори не запомни какво), но всичко друго вече ти звучи по-интересно от задачата ти. Иска ти се да се заемеш с проекта, но си по-близо до спокойствието, отколкото до страховития deadline.

Но колкото и привидно да не ти пука, чуваш как часовникът така силно тиктака в тихия офис и отмерва изтичащото време до deadline-а. Ти си във фаза 3 – В главата ти се е забила мисълта дали ще се справиш, а срокът почти е изтекъл – няма накъде вече да отлагаш.

Ето тогава става магия – изведнъж мозъкът ти се събужда от зимен сън и започва да действа с пълна сила. Мобилизираш се, съсредоточаваш се... истината е, че няма накъде да бягаш вече, и си взимаш хляба в ръцете. Отлагането се превърна в работещ режим, който помага да измъкнеш най-добрите си качества в последния момент.

Стресът в офиса те кара да живееш на ръба, понякога трябва да жонглираш с личните ангажименти в едната ръка и с проектите, които само теб чакат, в другата ръка, а между тези  няколко важни задачи могат да се промъкнат още въпросителни казуси, които да те затормозят. Но едно е важното – за да работиш добре, ти е нужен срок, който да НЕ спазваш.

В обедната почивка можеш да хапнеш в някой от любимите интернационални ресторанти в София.