Джаз от пръв поглед с Били Холидей

Момичето, което се лекуваше с музика и си отиде преди 58 лета

  • 17.07.2017
  • от Пам Велидис

Беше 26 ноември миналата година. Падна ми се възрастен таксиметров шофьор, който слушаше джаз по радиото. След няколко минути се обърна към мен и ме попита дали слушам джаз, а аз потвърдих и казах, че дори се опитвам да се сетя коя точно е тази песен на Били Холидей. Последва кратко мълчание и една тиха усмивка се появи по лицето му. После ме попита дали се занимавам с музика, а аз твърдо отговорих „не“, защото наистина не се занимавамВ края на съвместното ни пътуване той ме гледаше като свой приятел с онзи блясък „радвам се, че те срещнах без значение за колко, без да ни интересува в каква форма, възраст и момент от времевото ни съществуване се срещат телата и умовете ни“. 

Това наричам джаз между двама души!

С думи каза, че искрено съм го зарадвала там дълбоко в онази част от човек, където трупаме своята емоционална интелигентност и миниатюрни прашинки катарзиси благодарение на изкуството.

Знам, че в джаза приятелството е важно, защото само така ритъмът се настройва на онази импровизирана честота, когато знаеш как ще действа човекът срещу теб още преди действието му да е започнало. Но беше и заради нея. Били Холидей въздейства така.

Един от най-влиятелните и добри джаз вокали на всички времена. С процъфтяваща кариера, преди да загуби битката си със зависимостта. Голяма част от автобиографията й може да бъде набързо изгледана във филма от 1972 година Lady sings the blues.

Били е родена на 7 април през 1915 година във Филаделфия, израснала в бедната част на Балтимор. Родителите й буквално са деца на 13- и 15-годишна възраст. Баща й Кларънс Холидей, който също е сравнително известен джаз музикант, рядко посещава живота й. Още в ранно детство борбата за нея е голяма. През по-голямата част от времето я отглеждат чужди хора, рано започва да отсъства от училище и още на 9 – 10-годишна възраст е изнасилена за първи път. После започват поправителни училища и работа в публичен дом в Харлем.

Наситен с тежест и горчилка, животът на Били е разрушителен. Тя намира утеха в музиката, докато пее заедно с плочите на Беси Смит и Луис Армстронг.

През 30-те години на ХХ век, след като се мести в Ню Йорк, започва да пее в местни клубове. Осемнайсетгодишната Холидей е откритие на продуцента Джон Хамънд, а меланхоличният й глас и любовни изпълнения бързо набират популярност и своя интелектуална, вярна публика. Прави доста записи с Били Гудман и всеки следващ проект е все по-добър.

Сприятелява се със саксофониста Лестър Йънг и започва да работи с неговия оркестър Count Basie, след това работи с Арти Шоу и неговия оркестър. В тази роля тя е една от първите жени от афроамерикански произход, които работят в оркестър само с бели. В онези времена това прави впечатление, но краят е грозен, защото Холидей напуска оркестъра заради проблеми с организаторите и неудовлетвореност от отношението към нея.

Преоткривайки себе си, Били стартира своята соло кариера. Записва хитове като God Bless the Child и Strange Fruit, както и парчето Strange Fruit, ангажирано със социалните проблеми и линчуването, което са изживявали афроамериканците на юг.

Голяма част от радиостанциите забраняват записа, което го превръща в тотален хит, защото забранените плодове са най-сладки, а в случая носят и истината.

През годините Холидей възпява личните си любовни романси, както и по-обществени проблеми, които засягат всички. Омъжва се за Джеймс Монро през 1941 година и през същия период започва да пие и да употребява твърда дрога.

Бракът й не продължава дълго, но зависимостта остава до края. Болката й ескалира в постоянна и все по-безмерна употреба на вредни вещества. Независимо от личните си проблеми остава искряща звезда в джаз средите и дори се снима във филма New Orleans заедно с Луис Армстронг. Малко след това е арестувана заради притежание на наркотици и започва опити за рехабилитация.

 

Всички последвали мъже в живота й се възползват от нейното име, качества и преимущества, за да получат слава и успех.

Въпреки всички проблеми, които настъпват с нейния вълшебен глас, Холидей не му дава почивка, а пее по телевизионни предавания, турнета из Европа дори.

През май 1959 година, силно пристрастена към хероина, попада в болницата. Точно след като за пореден път с албума Lady in Satin доказва силата на своя глас, своята интензивна емоционална способност да прикове всеки със своята дарба. Дори в болницата тя е арестувана заради употреба на хероин.

Малкото момиче, което животът успява да изкриви и постепенно на 17 юли 1959 година напълно да пречупи. Навършват се точно 58 години от смъртта на една легенда, която се е лекувала само с музика, доколкото може.

Юлски следобед, студено кафе и размисли върху нейните думи:

"Казват, че никой не може да изпее думата „глад“ като мен, или думата „любов“... Може би е така. Защото много добре знам какво означават и двете думи. Навярно имам достатъчно гордост да не се срамувам от тях и достатъчно смелост да не искам да забравя..."

Холидей, благодаря за всичко, което даде и продължаваш да даваш на света ни.

Още една джаз дама, която се е настанила трайно в сърцето ни!