OPEN SPACE, OPEN LEGS

Сексът никак не е таен вече, а навсякъде около нас

  • 05.09.2013
  • от Станислава Коцева

Лято е. Понеделник вечер. Седим в кухнята, пилим си ноктите, пием тоник без джин и лимон и пълним пепелник след пепелник. Не ми действат сезонните хормони май… Докато 40% от хората между 17 и 30 вадят пясък отвсякъде, аз седя по пижама в софийския си апартамент и наблюдавам любовния сезон на молците по тавана. Тотално незаинтересовани от безобразната публичност. Същинско порно на насекоми.  

Завряна в самотата си, Амели Пулен се чудеше колко двойки получават оргазъм в тази секунда. Аз се чудя колко оргазми поглъща пясъкът в момента. Колко ли е тъжно, че от доста години Sex on the beach е само онзи гаден коктейл в менюто, който никога не поръчвам. И тъжно ли е изобщо? 

 

секс

 

 

Липсват ми малко тези тийнейджърски нагони. Времето, когато търсехме забутаните пейки в парка, зарязаните лодки на плажа, изоставените строежи, пустите входове, скритите задни дворчета и празните гаражи, просто защото мама и тати си бяха вкъщи. После по колите. Всеки може в спалнята, на масата в хола, във ваната, ама си е друго в нисана на Витоша или в онова кьоше в Западния парк. 

Няма ги вече тези неща. Или аз пораснах и започнах да виждам повече, или хората тотално се изродиха. 

Сексът на обществено място се превърна в секс на публично място. 

Никой не се и опитва да се скрие. Няма я онази сладка загадъчност. Онази тръпка от това някой да не те види, да не разбере. Няма го вече търсенето на място зад скупчените шезлонги, изоставените спасителски кулички, скрита поляна в средата на гората, гъсти храсти и зарязани пусти стълбища. Вече е по-изненадващо, ако не срещнеш щастлива двойка по време на вечерната си разходка по пясъка, ако се качиш на наблюдателната кула на Витоша и не видиш кола със запотени прозорци, паркирана в средата на паркинга, ако се прибираш вечерта през парка и не ги намериш онези двамата на пейката под лампата. 

Това ме дразни. Ужасно ме дразни. Къде е възбудата? Къде е тръпката от нередното, от забраненото?

Дори най-сладкото нещо, когато се преекспонира, става досадно. 

Пренасища те само от гледане. Може би с единствено изключение – шоколадът във всичките му форми. Досадно е. Не ме интересувате. Има един милион сайта с аматьорско порно, което аз решавам кога да гледам или не. Съгласна съм, има хора, които се възбуждат, когато някой ги гледа, но има и хора, които се възбуждат, когато гледат. Идеална симбиоза на извратености. Всички си ги имаме, някъде тихичко в нас, нека си ги пазим. 

 

секс

 

Тъжно ми е за трите думички, които все повече са на изчезване – интимност, скрупули и задръжки.

Сексът все повече се превръща в средство. 

Средство да впечатлиш, средство да се продадеш, средство да се прочуеш. Млади момичета се самозадоволяват по подиумите в дискотеките. Порноклиповете на „звездите” са най-гледаните видеа в интернет. Никоя манекенка не се е прочула сериозно, докато не се е съблякла, и никоя фолк певица – докато не се е забъркала в сексскандал. Това не е моят свят, не е моят секс. Как нещо може да те възбужда, когато е навсякъде около теб? Ако изгубим забраненото, къде отива митът за така бленувания Рай, къде остава сладостта на онази ябълка, щом преяждаме с ябълки по 24 часа на ден?

Искам да ми е сладко. Искам да се оглеждам стреснато. Искам да има правила, които да нарушавам. Искам да има забрани, които да не спазвам. Искам да се чукам по градинките, на плажа, по покривите и в гората и не искам никой никога да знае за това. Искам да съм Джени в цъфналата ръж. 

Ако и ти имаш спомени от едно не толкова скрито приключение на морето, хвърли един поглед на статията ни "Сладко от смокини".