Милано – градът на модата и на безкрайните разходки

Разкош, шум и мода в един град

  • 08.05.2017
  • от Десислава Тимчева

За какво се сещаш, когато си мислиш за Италия? Евтини и краткотрайни полети, шумни хора, говорещи най-вече с жестове, малки улички, нежно слънце, гондоли и величествени исторически паметници. Всички отиват в Рим, Венеция, Флоренция, в търсене на онзи автентичен италиански дух, който познаваме от филмите, където мъжете са магнетични, а жените – изключително красиви. Всички отиват в Рим, а кой – в Милано?

Любителите на космополитните градове, които никога не спят и са толкова шумни, че те понасят във вихъра на звуците си.

Милано е голям град, където можеш да намериш всичко: вкусна пица, малки ресторантчета, големи булеварди, широки вело алеи, изумително редовен градски транспорт, зелени паркове, история, саксии с цветя кацнали по балконите, лъскави витрини с непосилно скъпи стоки (поне за средностатистическия българин), високи сгради, някои стари и величествени, други – разточителни и модерни, както и много шум, който почти се превръща в музика, ако се заслушаш.

Вървиш, вървиш и краят му не се вижда. Топлото кафе за из път в ръката ти отдавна е изстинало, но все още пази италианския си вкус и съживява тялото ти, защото си в Милано, няма време за спане, няма време за почивки по пейките, защото улиците чакат. Катедралата Duomodi Milano, намираща се в самия център на града,те приканва с белите си кули да уловиш мига, да усетиш залеза от върха й и да видиш Милано погален от последните слънчеви лъчи за деня. После ще поседнеш на стълбите отпред, за да се потопиш в забързаността на града. Това е популярно място в Милано, на което хората се срещат и се разделят, място, на което да събереш сили, за да се върнеш към потока на живота.

После идва ред и на най-горещата точка за селфита в цял Милано. Там, в дома на лукса, минаваш под Арката на мира и светът става друг. В компанията на Долче и Габана и Гучи, може да се загубиш. Или да се запиташ кому е нужен този блясък. За някои модата е храна за душата, за други – храна за очите. После ще поискаш да се върнеш към евтините удоволствия, със сладолед в ръка на някоя пейка в парка. Ех… италианската мечта.

А вечер? Градът заблестява. Множеството улични лампи се опитват да надвият лунната светлина. Но не успяват. Миланската луна свети упорито. Заслужава си да останеш буден до късно, за да я видиш, но и, за да преживееш замъка Сфорца през нощта. Прилича на средновековна приказка. Замък с огромна площ, осветяван от множество изкуствени източници на светлина, кара те да мечтаеш какъв ли е бил животът вътре в него, когато благородници са крачели из коридорите му.

Лесно е да се влюбиш в малкото градче с китките му улички и тишината, която проглушава.

Трудно е да се влюбиш в големия град с толкова много лица и толкова много красоти, че не знаеш на коя да се спреш и да й дадеш сърцето си.

Но после ще си е заслужавало. Осмелете се да се влюбите в Милано с лъскавите му витрини, най-хубавата пица Маргарита и силното кафе, което ще държи съзнанието ви будно дълго, из безкрайните улици на Милано.

А нощна София е полигамна красавица.