Облечи си нещо хубаво и отивай на балет

Усещаш го още щом излезеш от Операта. София ти звучи по различен начин

  • 10.12.2016
  • от Кати Папазова

Онази черна рокля, която си купи преди две седмици, е перфектният повод да се отбиеш на улица „Врабча“ и да си вземеш билет за първия балет в програмата на Националната опера. Нужни са ти само любим(и) човек(хора) и желание, което поради дефицита на красота в ежедневието ни лесно се намира.

Не знам защо, в днешно време балетът е толкова непопулярен и защо не се прави нищо, за да се популяризира. Има си една група хора, докоснала се по някаква причина до това несъответстващо на времето ни вълшебство, която все още плаща, за да гледа спектакли, пие вино в антрактите, облича се изискано и чете либрето. За съжаление едва ли представлява и 1% от всички ни. Няма нужда да казвам колко е обидно това число за изкуството, за хората, които го правят, за живота, който влагат, за ентусиазма, с който работят нещо неблагодарно и в същото време божествено.

Балетният спектакъл е нещо лично.

Лично за всяко едно от онези момичета и момчета на сцената, посветили себе си на танца. Лично ще е и за теб. Защото всеки път докосва различно парченце от същността ти, променя те и те прави малко по-виждащ.

Усещаш го още щом излезеш от Операта. София ти звучи по различен начин. Останалите, гледали спектакъла, също го забелязват. Личи им по погледите.

И тогава разбираш, че класиката си струва. Не казвам, че е за всеки. Но дори и тези, които определят балета „не като тяхното нещо“, ще намерят нещо за себе си.
Самата атмосфера на тази сграда ти носи усещането за аристократизъм.

Навсякъде лъха на старо, огромно, тежко и богато украсено. Бароково.

Все едно се пренасяш два-три века назад в миналото, в духа на епохата, в която властват луксът и класата. Принуден си да й съответстваш. Затова просто остави дънките, тениската и кецовете за някоя друга вечер. Повярвай, определено ще ти хареса и ти да излезеш от образ за няколко часа, под предлог че отиваш на културно мероприятие.

Нищо не може да се сравни с изкуството, което се случва пред очите ти. Ти виждаш перфектността на всеки детайл. Всяко движение е изпипано до съвършенство, всеки пирует е уникален сам по себе си, защото зад него стоят дни повторения, може би сълзи и много отдаденост. Но зрителят никога не се допуска в тази зона. Тя е за танцьорите. Те си я изживяват най-често сами в гримьорните, вероятно в антрактите или между отделните действия, докато колегите им омагьосват публиката.

На сцената те са винаги усмихнати, сякаш правят всичко това с нечовешка лекота. Сякаш всеки без особено голям труд би могъл.

Изкуството винаги изглежда лесно, за тези които го употребяват. Може би това важи в най-пълна сила за танца и по-специално балета. Защото освен душите си, както останалите правещи изкуство, те влагат и телата си. Чрез него рисуват, разказват истории и крещят чувства не по-зле от един художник или писател. А тези, които от време на време имаме досег с тях, се храним с магия и ставаме душевно по-богати след всяко представление. Едва ли ще намериш по-подходящ сезон да се отдадеш на магия от зимата. Ето още един повод този уикенд да оползотвориш с перфектната комбинация от балет, последван от разходка из снежна София.

А тук ще намериш 100 причини да се отбиеш в Младежки театър.