Черни дни за нощен Лондон

fabric е затворен, а краят на борбата с наркотиците - все така отворен...

  • 07.09.2016
  • от Мира Караджова

Сагата започна още преди две години, когато двама души загинаха в клуба от свръхдоза. Тогава местната управа настоя fabric да добави полицейски кучета и камери към и без това усложнената си проверка на входа. Тогава клубът успя да устои на натиска и продължи да функционира нормално.

Това лято обаче смъртта на още двама души вследствие на свръхдоза предизвика верижна реакция, давайки пореден повод на лондонската полиция да поиска венюто да изчезне от картата на нощен Лондон.

Дни по-късно полицията публикува доклад, включващ нелепи твърдения като ”проверката на входа е недостатъчно обстойна” или ”клубът е твърде тъмен”. Отношението на полицията и кметството към случая повече напомня лов на вещици, отколкото търсене на реално решение, което да намали рисковете за клубърите, без да унищожи една истинска институция в денс музиката.

Въпреки подкрепата на кмета на Лондон Садик Кан и депутатката Емили Торнбери, както и петицията за спасяване на клуба, събрала над 150 000 подписа, общината предпочете да затвори завинаги един от най-добрите клубове в света, вместо да потърси реално решение на проблема с наркотиците. Защото, нека не се лъжем, употребата им няма да намалее просто защото fabric  вече не съществува.

Вместо да последва примера на градове като Амстердам (градът с нощен кмет), където чрез информиране на рейвърите за опасни хапчета местната управа е минимизирала трагичните инциденти, без да заплашва нощния живот на града, именно защото разбира каква жизненоважна част от икономиката е концентрирана в клубовете.

Редица организации в Англия опитват от доста време насам да популяризират  комплектите за тестване на наркотици, които позволяват на рейвърите да проверят силата и концентрацията им преди употреба.

Този вид превенция показа по-добри резултати на редица фестивали на острова, отколкото драконовските мерки на входа, които, вместо да намалят употребата на наркотици, водят именно до свръхдози. Всявайки страх от проверката на входа, засилените мерки за сигурност карат неопитните рейвъри да вземат всичките си наркотици още преди да стъпят в клуба, само и само да не бъдат хванати на входа. Тъкмо обратното съветват множество НПО-та – да започнеш с малка доза и да изчакаш няколко часа, преди да вземеш още, за да избегнеш риска от предрусване.

Да не говорим, че затварянето на един клуб по никакъв начин няма да намали употребата на наркотици или броя на жетвите, а може би дори ще ги увеличи. Все пак предобрянето в клуб с охрана и опитен персонал е доста по-безопасно от това в изоставен склад на средата на нищото, приютил нелегално парти без никакви мерки за сигурност.

Но мисленето на държавните служители не отчита факта, че колкото повече забрани налага, толкова повече маргинализира една голяма група от обществото.

А наркотиците и електронната музика винаги са били тясно свързани и никакви закони не могат да променят това. Ако трябва да се търсят виновни за жертвите, то това са супер силните бонбони, завладели пазара последните години. Екстазито, което е най-масовият наркотик на клубната сцена, е в пъти по-силно днес отпреди 10-ина години. И вместо да размахва пръст и да въвежда още забрани, може би администрацията трябва да намери нови начини да предпазва гражданите, като ги информира, дава им така наречените кошчета за амнистия, където могат да си изхвърлят наркотиците, и безплатни комплекти за тестване.

Истината обаче е, че затварянето на fabric ще отеква години наред в Лондон не само защото една легенда си отиде, но и защото това е пиронът в ковчега на нощния живот на английската столица.

Подобно на други мегаполиси като Ню Йорк и Берлин, Лондон постоянно се променя и невъзвратимите процеси на джентрификация сложиха край на не един лондонски клуб в последните години.

До голяма степен Източен Лондон, където се помещават огромна част от клубовете и самият fabric, е поле на тези процеси, започнали в първите години на XXI век.

Притегателна част едновременно за хипстъри, артисти и юпита, Източен Лондон е далеч от някогашния си имидж на средище на социално слаби и имигранти. Променящото се лице на тази част на града, наред с ръста в цените на имотите и наемите и оплаквания от новопоявилите се жилищни сгради наложиха затварянето на не едно или две венюта. По данни на Асоциацията на лицензираните търговци в страната само за последните 10 години броят на клубовете в Обединеното кралство е намалял на 1733 от 3144. С тези темпове следващото поколение клубъри ще има доста скромен избор от заведения, където да прекара петък вечер.

Ако оставим глобалните тенденции настрана, гибелта на fabric е тежка загуба за всеки, който някога е стъпвал там, но е и огромна трагедия за всички онези клубъри, които никога няма да имат тази чест. Защото подобно преживяване не може да бъде описано или сравнено с нищо друго.

А може би Banksy ще се произнесе и по този въпрос?