3D ремонт

За Виктор Енрик градската среда освен всичко друго е и нещо, което може да променя както си поиска. Съвсем буквално!

  • 11.03.2013
  • от Ивайло Харалампиев, Барселонa

БЕЗ УКАЗАНИЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ


Висок скучен блок, който става доста по-забавен, когато се отвори отгоре надолу като цип. Друг се дипли и се увива като акордеон. Хотел се сдобива с пикантни червени дяволски рогчета. След смелата и доста драстична намеса на испанския графичен артист Виктор Енрик градската среда съвсем не е това, което е била. Истина е, че приложението на практика би довело до сериозни главоболия за не един и двама от съседите (особено тези от горните етажи). Затова мнозина ще въздъхнат, че поне за момента ексцентричните приумици си остават на границата между изкуството и компютърната графика.

Преди години Виктор започва да следва архитектура с идеята, че тя е най-близо до фиктивните пейзажи, които се въртят в главата му още от малък. Скоро установява, че не е съвсем така. Вероятно за голяма радост на бъдещите граждани преподавателите му не откриват особена практичност в лудите му ърбън метаморфози. Все пак той свършва добра (истинска) работа във факултета по архитектура. Учителите му, все архитекти, се превръщат в първите клиенти за компютърните му графики, с които става популярен в университета. „Чувствах се на върха, правех лесни и бързи пари с нещо, което бях научил, преди да започна да следвам.“ И сега той признава, че принадлежи на света на архитектурата, без никога да е работил като такъв. Първият му контакт с нея е чрез конструктор Lego, оказал се съвършеният терен за действие. Всеки път, когато родителите му подарят нова игра, той построява модела по указанията, а после се заема да строи своите измислени градове. Дядо му и прадядо му, които са строители, подклаждат интереса му към архитектурата със своите скици и планове. А първите му дигитални изяви са на компютъра на баща му, когато е 10-годишен. Усвоява по-примитивните програми за компютърна графика, като става все по-добър успоредно с появата на нов софтуер. „ Не бих казал, че има някакъв трик в творбите ми, просто трябва да си търпелив, да не спираш да учиш и много да работиш. За да се постигне високо качество в компютърната графика, трябва с часове да тестваш, мериш, да променяш параметри, да пробваш с нови техники, да влизаш във форуми за 3D или сайтове на други артисти.“

 

Всичката информация е в интернет, но не е събрана накуп като в Библията.


ОФИС ЗА 5 МИНУТИ


И ако днес е напълно естествено да се ориентираме и да пътуваме по картите от интернет, преди двайсет години нещата далеч не стоят така. Единствената възможност на Енрик да „пътува“ е да си купува топограски карти в мащаб 1:50 000. Източникът е Националният картографски институт, цената тогава, 250 песети за карта (1,3 евро). Идеята му е карта по карта да покрие цяла Испания, но парите не му стигат за подобно начинание и той се задоволява с областта Каталуня. Развинтеното му въображение обаче му позволява по този абстрактен начин да лети, пътува, да изследва непознатото и така да живее в свой паралелен свят, в който пространства, фигури и предмети играят по неговите собствени правила.

„Последствията от силното ми въображение бяха много прости, почти никога не се нуждаех някой да си играе с мен, защото аз сам създавах ролите за малките им играчки. Е, вярно е, че когато стане тийнейджър, на всеки човек подобен детински начин на живот му се струва не само безсмислен и безполезен, но дори и доста срамен. Исках вече по-реални забавления, като за възрастни“, спомня си пред списание INTRO Виктор.

Не че се отказва от проявленията на фантазията си, но решава да я приложи в по-практичен вид. За целта му е необходима работа, за да може с изкараните пари да започне да пътува наистина. Плановете си започва да реализира, когато е на 21. „Във всяко пътуване откривах колко е богата реалността, сравнена с вътрешния ми свят. Започнах да усещам обаче процес на пълна симбиоза между тях. Външният подхранва вътрешния, а той от своя страна ме подтиква да научавам повече за външния.“ Разрешение на проблема с работата и парите открива в компютърните си 3D графики, истинска новост от началото на дигиталния софтуер. Плащат му за това, което обича да прави. На пръв поглед всичко е перфектно, само че той постепенно започва да губи интерес към компютърната графика, която създава по поръчка. „Установих, че съм се превърнал в технически експерт, който използва 0% от въображението си“, признава Енрик. И взима доста радикално решение. Спира да работи и за едно година не само изхарчва спестяванията си, но успява да рестартира някогашната си любов към компютърната графика. Постига го, като се връща в щастливото си детство, а там, всички знаем, ни чакат цял куп забравени възможности. Онова плодотворно въображение постепенно се завръща все по-убедително. И тогава „големият“ Виктор започва отново да му се доверява безрезервно, чисто по детски. Не пропуска нито една преминала през главата му идея, колкото и налудничава да изглежда на пръв поглед, а веднага я записва. „Открих, че за да развивам кариерата си, най-доброто решение е да работя от вкъщи. Ако въобще може да се нарече работа, защото за мен е по-скоро игра. Мобилността е напълно необходима, нуждая се от контакта с нови пространства и хора, затова нямам фиксиран офис и работя на лаптоп. Мога да си спретна офис за пет минути във всяка точка на света.“