ПРИНЦЪТ Е МЪРТЪВ, ДА ЖИВЕЕ ПРИНЦЪТ!

Шапки долу за един истински музикален благородник! Поклон за Prince!

  • 22.04.2016
  • от Псевдомаврикий

Днес отвсякъде звучи Purple Rain, но за разлика от друг път усещането е по-скоро минорно, отколкото романтично – Принс Нелсън си отиде от този свят, при това съвсем неочаквано. Преди по-малко от седмица, на организираното в неговото имение в Минесота парти, Принс се появил пред своите приятели и фенове, за да ги увери в добрата си форма и даже да се пошегува със слуховете за влошено здраве.

„По-добре изчакайте няколко дни, преди да почвате с молитвите за душата ми.“

Уви, сега това звучи като злокобно предизвестие, но вместо да се впускаме в излишни спекулации с това, как по-точно 57-годишният музикант си отиде от този свят, решихме да си припомним всичко онова, което го превърна в един от управниците на съвременната музика.

Фешън хамелеонът

На обложката на едноименния албум от 1979 той може и да е гол, но за 4 десетилетия на сцена Принс смени повече сака, очила и чифтове обувки, отколкото населението на „Люлин“ за един живот. Стремящ се винаги към онази особена категория между елегантността, кича и сексапила, Принс се отличаваше със страхотен собствен стил, който май никога не прекрачваше границите на добрия вкус. В последните години все по-често се появяваше с костюми, но това не му пречеше на някои концерти да е със златни обувки с токчета, например. Странното е, че му стояха доста добре.

Изненадващият

Принс беше непредвидим – за всички останали, вероятно понякога и за самия себе си. В един момент той изглеждаше като луд гений, който следва стриктно своя план, а в друг – просто като творец с налудничав поглед, който не е съвсем сигурен какво го очаква утре.

През 1987 например хвърля цял един албум (с предполагаемо заглавие The Black Album) в кофата, при това само дни преди неговата премиера. Във всичко това имаше някакво особено очарование – на своите концерти Принс рядко се придържаше към един и същи сетлист, като вероятността да свири стандартните час и половина беше почти същата като тази да бъде там над 3 часа.

Новаторът

Освен че през 1992 стана първият изпълнител, настояващ да не изписват името му, а да използват за целта специално изработен символ (който едновременно с това бе и заглавието на албума), Принс не обичаше да се придържа към правилата на музикалния бизнес. След скарването му с гиганта Warner Brothers в средата на 90-те той започва да промотира албумите си по всякакви нестандартни начини.

По времето, когато групи и лейбъли всячески се опитваха да се предпазят от незаконното източване на музиката, Принс буквално подаряваше албумите си на феновете – както по време на турнетата, така и по още по-странни начини (Planet Earth например излезе като притурка на британския The Mail on Sunday).

Неуморният

Хвърлете поглед върху изтощително дългата му дискография – между 1978 и 2016 той пуска 39 албума плюс още дузина концертни записи, ремикси, компилации и съвместни проекти с The New Power Generation. Понякога това означава по два албума на година, а паузата между изданията никога не надвишава 4 години. Същото е положението с турнетата – реално Принс не е слизал от сцена от 1979 до 2015, като отделеното време за истинска почивка винаги е било малко.

Геният

За музиката му може да се пише и говори с дни, но всъщност е далеч по-добре да бъде слушана. Интересите на Принс се простират отвъд стиловите ограничения, затова на неговите албуми стоят всевъзможни етикети като поп, аренби, фънк и дори рок, а с годините той не просто не се изчерпваше, а продължаваше сякаш без усилие да печели овациите на фенове и критика.

Последният му албум - Hit n Run Phase Two, излезе този януари и беше посрещнат със страхотни ревюта и надеждите да чуем парчетата от него на поредното световно турне.

Ясно е, че повечето хора го свързват с емблематични парчета като Kiss и When Doves Cry, но Принс е отговорен и за други от най-големите хитове в съвременната музика. Негови са например Manic Monday на The Banglesи Nothing Compares 2 U на Шиниъд О'Конър.

Слушайте, наистина. И няколко наши любими парчета, другите ги няма в нета...

КОГАТО ГЕРОИТЕ СИ ОТИВАТ: РАЗКАЗВАЧЪТ НА ПРИКАЗКИ ДЕЙВИД БАУИ НАПИСА THE END!