ТРИТЕ П-ТА В МИКСА НА КОНТРАКУЛТУРАТА - ПЪНК. ПОЕЗИЯ. ПЪРФОРМАНС

За общото между Пати Смит, Джим Керъл и Леонадро ди Каприо

  • 26.04.2016
  • от Laura Napalmer

Представете си харизмата на Джордж Карлин и героя на Леонардо ди Каприо от “Баскетболни дневници”, събрани на едно място. Представете си също някой персонаж от филм на Уди Алън, който рецитира поема за британския Перник. И накрая си представете Пати Смит. Нея си я представете просто като дете. Или просто като “кръстницата на пънка”, както мнозина я наричат.

И преди да си представите автора в нетрезво състояние, имайте малко търпение. Общото кратно на всичко изброено е пърформансът, но в една по-особена форма. За пърформанс поезията иде реч и за нейните пънк окраски, както и за някои прилики със стендъп комедията.

При споменаването на Пати Смит обикновено се сещаме за хита от 1978 г. Because the Night.

Парчето всъщност е написано от Брус Спрингстийн, но той се отказва от него, понеже му се струва твърде любовно.

На практика първите изяви на Пати Смит на сцена са свързани с четене на поезия, и то по един особено завладяващ начин.

Дебютният й албум Horses от 1975 г. представлява уникална смесица от пърформанс поезия и пънк звучене, a влиянието му върху пънк-рок сцената в Ню Йорк е безспорно. Провокацията идва още с първото парче Gloria по текст на Пати, което започва така: Jesus died for somebody's sins but not mine(„Исус умря заради нечии грехове, но не и моите“). Е, не е особено православно, но няма как да бъде иначе с родители, членуващи в “Свидетелите на Йехова”.

Пуританската обложка на албума е дело на култовия фотограф Робърт Мейпълторп. Специфичното унисекс излъчване на “кръстницата на пънка”, уловено по брилянтен начин от нейния близък приятел, се счита за една от най-разпознаваемите фотографии в жанра. А в автобиографичната книга “Просто деца” от 2010 г. Пати разкрива интимни подробности за преплетените по неповторим начин житейски пътища и артистични съдби на двамата. Чете се на един дъх и неслучайно е награждавана.

Между другото на представянето на последния си албум Banga от 2012 г. певицата заявява пред отбрана публика в Лондон: I feel like a stand-up comic who’s not getting any laughs („Чувствам се като стендъп комедиант, който не успява да разсмее никого“). Което не е точно така, ако съдим по този пърформанс само година по-рано.

Така и така стъпихме на британска сцена, сега е моментът да споменем и иконата на пънк поезията барда от Солфорд - самия Джон Купър Кларк. Подобно на Пати Смит той продължава да бъде също толкова активен, колкото и в края на 70-те, а от неговите пърформанси са повлияни немалко британски комедианти.



Характерният маниер на представяне на поемите отрежда на Джон Купър Кларк особено място в пънк културата - френетична акапела с ритмичността на скоропоговорка. Всъщност невинаги акапела, защото в периода 1978 - 1982 г. издава цели шест албума.

Стилът му е доста хаплив, изпъстрен със сатирични препратки към различни политически и обществени проблеми.

Най-популярната му поема, Evidently Chickentown, пресъздава обстановката в мрачен град чрез повтарянето на неприличен епитет цели 80 пъти. А асоциациите с Перник или Радомир са почти неизбежни. През 2007 г. Кларк се появява в Control, пълнометражната лента на Антон Корбийн за вокалиста на Joy Division, където играе себе си и рецитира текста в съвместно участие с групата.

И ако се върнем обратно в Щатите, ще стигнем и до Леонардо ди Каприо. Е, той не е бил пънк поет и по всяка вероятност никога няма да бъде. Но към края на тийнейджърските си години се превъплъщава в подобен образ.

Филмът “Баскетболни дневници” е заснет по автобиографичен текст на бунтаря Джим Керъл, който проследява неговото падение от обещаваща спортна звезда в колежа до хероинов наркоман.

Историята приключва с хепиенд, а американците се сдобиват с уникален пърформанс поет и виден пънкар.

През 1978 г. Джим Керъл за кратко време дели един покрив с Пати Смит и Робърт Мейпълторп - съжителство, което го вдъхновява да създаде своя собствена група. Дебютният албум на The Jim Carroll Band носи заглавието Catholic Boy с пилотния сингъл People Who Died. Схоластичните имена са доста подвеждащи на фона на звученето, а обложката на Ани Лейбовиц - повече от жизнерадостна.

Преди да се обърне към музиката, Джим Керъл е публикувал и представил на сцена немалко текстове. За съжаление от онези години няма запазени записи, но търсенията му в тази посока продължават. Като например съвместният пърформанс с пънк бандата False Prophets от 1992 г. Съдейки по мястото на събитието, очевидно артистите са демонстрирали по-благопристойно поведение от Pussy Riot, защото няма сведения да са били арестувани след изявата във въпросната църква.

ПЪНКЪТ НЯМА ДА УМРЕ И ДА ОСТАРЕЕ