Не искам да спя с теб, когато съм трезва

Нещата, които чувстваш по време на секс с някой, когото вътрешно презираш, са твърде лични и не са подходящи за компания на коктейл

  • 25.05.2013
  • от Таня Петрова

Трезвият секс просто не е за вас. Никога няма да се чукате по онзи страстен, лъскав, приказен начин, който се случва около 16:30, когато слънцето прави кожата да изглежда като в клип на Robin Thicke. Никога няма да стигнете до края едновременно, за да се размажете насред особената мъгла на здрача. Дали е 6 сутринта или вечерта, никога не се знае и този особен цвят те кара да мечтаеш, но това няма нищо общо с вас. Оралният ви секс винаги ще е прекалено лигав, но ще се убеждавате едни други, че е “извратен”. Това е кодовата ти дума, когато нещата са били зле. Ти би го нарекла извратен брутален секс и се надяваш никой да не разбере истината. Никой няма да разбере, че не си свършила, и няма да го признаеш, докато всичко не приключи и се сетиш, че това всъщност е човек, с който не би се чукала трезва.

В момента и двамата сте самотни. Това поне е ясно. Изгубени и наранени по различни причини, така че се опитвате да се накарате да се почувствате по-добре, като се напивате и чукате. Това може да продължава с месеци. Може да се чукате на пияна глава с някого колкото ви душа иска. Това е най-лесно достъпното хапче. Не е реално. Все едно някой е намазал с лидокаин слабините ти. “Няма да боли много...”, казваш си, докато пускаш поредния някой да влезе в живота ти.

Само че боли. Даже доста. Не го разбираш, докато не се събудиш на другия ден, чувствайки се като торба болни кокали, и видиш, че снощната грешка все още спи до теб. “Секси” е последното нещо, което се чувстваш, така че решаваш да го изриташ от апартамента си. Това го можеш. Можеш да си онази откачалка, която изритва хора от апартамента си, защото си махмурлия и защото и двамата знаете, че това няма значение, щом слънцето вече е изгряло. Не искаш да видиш грешката си окъпана от дневна светлина. Искаш да го виждаш само в тъмното, заровен в чаршафи. Искаш да го усетиш как влиза и излиза и после изчезва. Това е най-яката част от секса – когато е свършил. Виждаш как той се изнизва от леглото и се рови за дрехите си. Има як задник. А сега да се маха!


На другия ден се срещаш с приятели за обяд и те сочат към всички синки, които си получила от снощната лудория. Ти не си ги забелязала. Нямаш идея, че имаш следи по цялото тяло и че това се случва всеки следващ път. Симулираш неудобство, смееш се и след това обясняваш колко брутално и извратено е било. Това кара приятелките ти да се чувстват неопитни и леко смотани, така че те хихикат нервно и гледат да сменят темата. Чудиш се дали да не им кажеш, че всеки път, като се чукаш с някой почти непознат, усещаш тялото си как се сгърчва и че тези следи не са повод за гордост. Сексът винаги трябва да боли, защото ти няма да си позволиш да бъдеш нежна с тези случайни хора. Сексът винаги трябва да боли, защото имаш нужда да усетиш нещо.   

Но не казваш нищо. Прекалено рано е и още никой не е пил маргарита. Освен това нещата, които чувстваш по време на секс с някой, когото вътрешно презираш, са твърде лични и не са подходящи за компания на коктейл. Чудиш се кога всичко това ще спре. Може би когато спреш да се чудиш...